ОПЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛЀН, м. Диал. Дървена част на кола, която се намира над оста и в която се вкарват, забиват се климиите и ритлите. На‑

стигнахме колата на брой три. Всеки от коларите се бе обтегнал на кривите лесичини, сложил главата си въз задния оплен и безпечно бе обърнал носа си към синьото небе. Н. Попфилипов, РЛ, 130. Имаме части на кола: .. оплен (заден и преден). СбНУ ХLII, 168. Ястък.. част на кола, стои между оста и оплена. Ястъкът не ти е равен, затова се криви опленът. СбНУ ХLIХ, 789.