ОПЛЕСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПЛЀСКВАМ, ‑аш, несв.; оплѐскам, ‑аш, и (диал.) оплѐщя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Изцапвам, оцапвам, омърсявам мнозина или всички, много неща или всичко; изплесквам1, заплесквам3. Камионът прогони овцете в нивите, оплеска селяните с кал до ушите, защото гумите му разбиваха всичко под себе си. Й. Радичков, ЧП, 114. В училището имаше деца на человеци по-богати, които имаха дрехи по-хубави от Петровите. Това не беше му драго .. Не му стигна това, но кога му паднеше случай, той гледаше да поврежда и да оплесква на другите дрехите. С. Радулов, НД (превод), 90. // Оцапвам, омърсявам на много места повърхността на нещо; изплесквам1, наплесквам, измърсявам. Отново се сблъскаха пред чешмата. Някой пусна шега и събуди духовитостта на войниците. Започнаха да се пръскат с вода като деца. Тая игра не се хареса на коменданта на гарата. — Скоро по местата си! Оплескахте цялата гара. Говеда!... Свини!... К. Петканов, МЗК, 56. Когато се отдалечавам от тълпата, съглеждам пред входа на близкото кино русокосата дама с корковите обуща. Тя трие грижливо с кърпичка бялата си пола, оплескана с доматен сок. Св. Минков, Избр. пр, 470. Бавно, бавно се засмъкваха от горния кат — стъпалата бяха оплескани от кървави дири, дето по тях са пълзели ранените. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 502. Чорапите вардят пищялката и крака от вятъра и от праха; освен това тии попиват потта от крака, който може оплеще обущата. Ив. Богоров, СЛ, 22.
2. Прен. Разг. Оклеветявам, очерням някого (обикн. във вестник); изцапвам1. Казах ли ти, че ще те оплескат! Хем в същия вестник, дето по-рано те хвалеха, сега на същото място те порицават за небрежност. Ст. Даскалов, СЛ, 377.
3. Грубо. Изяждам или изпивам много голямо количество от нещо; почти или напълно изяждам или изпивам нещо; оплюсквам. Годежът бе отпразнуван в интимен кръг.. На другия ден половината от зестрата бе депозирана на новия член на семейството, а на следващия, след като оплеска половин пуяк и два килограма суджук, той изчезна. П. Незнакомов, ХР, 16. — Слушай бе, човек казвам, — няма да я [телешката глава] ядем в ресторанта публично пред хората, да ни поглеждат със завист и сетне да пишат анонимни писма. Ще я оплескаме тайно. Г. Краев, ЛСП, 55. Едва на втория ден, след като заякът бил вече оплескан, той съобщил на крадеца и на приятелите му, които той поканил на келепир, че са си хапнали не заяк, а дива котка. Пл, 1934, бр. 1556, 2. Не яде Димо / печено яре — / кат не намери... / Дали на Дима / ярешка плешка, / той я оплеска. Ц. Церковски, Съч. II, 137. оплесквам се, оплескам се страд. и възвр. Домакинът изгребал всичкия мармелад, па изпра‑
вил качето пред бараката. А Петко се пъхнал вътре и ближе, ближе. Оплескал се целият с мармелад: и по носа, и по ушите. Цв. Ангелов, ЧД, 189.
ОПЛЀСКВАМ СЕ несв.; оплѐскам се св., непрех. 1. Изцапвам се, омърсявам се на много места или изцяло. И ръцете ни така се оплескаха с мас, като че ли одрахме цяло прасе! Д. Калфов, СбХ, 74.
2. Прен. Представям се в лоша светлина; излагам се, компрометирам се. Една нощ останаха без военните и се оплескаха. От цяло село да не се намери един родолюбив, смел българин, да прибяга до Богров! В. Андреев, ПР, 136. — Къде те намериха? — попита го Андро Калицин. — Отивах повторно за Черешовица да съобщя на нашите, че властта в града се е объркала и малко ѝ требва да се оплеска. Т. Харманджиев, КВ, 104.
◊ Оплесквам / оплескам я (го). Разг. Обикн. в св. Попадам в тежко, неблагоприятно положение; загазвам (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност). С това бягство съвсем я оплесках. Иначе сигурно щях да остана нейде в тила, с камионите по снабдяването, а така, щом се оправи малко ръката, и веднага ме пратиха в делтата, на предните линии. Б. Райнов, ЧЪ, 171. — Ох, каква каша се забърка! Така я оплескахме, че ми иде сам да си съдера задника от бой. А. Гуляшки, ЗР, 260.