ОПЛЕШИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛЕШИВЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от оплешивявам. Топлият вятър рошеше острата му [на Грашев], лъскавочерна коса, все още запазена, без видими признаци на оплешивяване. Д. Фучеджиев, Р, 21. Петров беше мургав, твърде приятен тридесет и пет годишен мъж.. Единственият му външен недостатък — ранното оплешивяване .. не го правеше грозен. Л. Дилов, МСП, 146.