ОПЛИСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛЍСКВАМ, ‑аш, несв.; оплѝскам, ‑аш, св., прех. 1. За течност, обикн. вода, кал и под. — измокрям или изцапвам с плискане, покривам с капките си нещо или някого отчасти или изцяло; опръсквам, изпръсквам, изплисквам¹. Ето една переста, белопенна, гневна вълна с шум ни оплисква цели. Ив. Вазов, БП, 166. Докторът грабна псалта и го хвърли във водата, която издаде страшен шум и оплиска и попръска дружината. Ив. Вазов, СбНУ I, 70.

2. С плискане, разклащане изливам, разливам вода или друга течност от някакъв съд; изплисквам¹. — По-бързо, по-бързо, Енке! Полека да не оплискаш чашките! О. Василев, ЖБ, 120. оплисквам се, оплискам се страд. и възвр. Защото не затуй цял в кърви [Руджиер] се оплиска: / врагът разбит е, но избяга Лев без свяст, / когато мъртъв тук той трябваше да легне. К. Христов, ПХ (превод), 47.