ОПЛОДОТВОРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛОДОТВОРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да оплодотворява, да оплодява; оплодителен. Парменид и Анаксагор са вярвали, че определението на пола зависи от това, дали оплодотворителната течност е взета от лявото или пък от дясното семенно яйце. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 188.