ОПЛО̀ЖДАМ

ОПЛО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; оплодя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя да се заплоди, да забременее жена или женско животно; заплождам. Той [Матис] не е в абстракцията и, макар че рисува такива жени, те са жени, с които общуваме всеки ден, които са оплождани, раждали и поддържат живота. Ал. Гетман и др., СБ, 156. Брачният полет на последните [крилатите мравки] се осъществява в терариум, в който също е необходимо да се поддържа определена температура и влага. След като мъжките оплодят женските, те умират и падат на дъното на терариума. М. Йосифов, НСН, 57. Прадедите им [на костенурките] са изчезнали.. По-силният е изяждал по-слабия, красивият е оплождал красивата, грозният — грозната. В. Пламенов, ГШ, 20.

2. Спец. Правя да възникне плод, зародиш чрез съединяване на женска с мъжка полова клетка. В специално пригоден апарат .. те [учените] оплодили вън от организма човешка яйцеклетка, подхранвали я изкуствено и я отглеждали цял месец. С. Славчев, ЖББ, 22.

3. Рядко. Чрез обработване правя нещо, обикн. земя, почва, нива и под. да стане плодородно, да ражда, да дава плод; облагородявам. По тази земя народът не оплаква вече неволята си на гъдулка.. Народът е станал и работник, и господар на нейните простори, той я опложда с ръце и ум, той я обновява и преобразява. Ст. Станчев, ПЯС, 114.

4. Прен. Зареждам у някого или в нещо творческа сила като източник на развитие и усъвършенстване; обогатявам, облагородявам. Старата българска литература.. проникна в Русия и Сърбия.., та голяма част от паметниците ѝ се усвоиха от руси и сърби, които чрез тях по-нататък оплодиха своите национални книжнини. Б. Ангелов, ЛС, 166. От свободата се роди цяло поколение художници, ученици и последователи, които оплодиха и обогатиха страната ни със своето творческо многообразие. Ал. Гетман и др., СБ, 42. Влиянията оплождат културите. Колкото повече влияния се кръстосват, толкова една култура дава по-сочни плодове. Б. Шивачев, Съч. I, 56. Страданието наистина, както гласи баналната максима, оплоди българския гений. К. Константинов, ППГ, 247. Дух Божи мисъл оплоди — / светата мисъл за живот — / и свят несетно се роди. П. П. Славейков, Мис., 1907, кн. 3-4, 378. оплождам се, оплодя се I. Страд. от оплождам. От това [красотата] животът се оплоди за възход. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 265. II. Взаим. от оплождам в 3 знач. Братя, ние сме орници, що вечно очакват нов посев, раждане и промяна, и взаимно се оплождаме с всякакви духовни семена — и зли, и добри. Ем. Станев, А, 43.

ОПЛО̀ЖДАМ СЕ несв.; оплодя̀ се св., непрех. Забременявам, заплождам се; заплодявам се.

Списък на думите по буква