ОПЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПЛУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оплу̀я, ‑у̀еш, мин. св. оплу̀х, св., непрех. Диал. 1. От дълго стоене на едно място почвам да се разлагам, да се развалям, да гния; оплувам се, сплувам се, скапвам се, изгнивам. Тане беше твърде много животна, / ала беше до почуди работна. / Кое нечто гдето че го пофане, / там ща оплуй и там ща си остане. П. Р. Славейков, П, 77. Оплула пуйка дваж матуйкя.. ма, / гнидав шипар у кочина. Нар. пес., СбВСтТ, 930. Оттука, шугльо, / оттука, келчо, / за тебе нема / юбава мома. / За тебе има / оплуло маче. Нар. пес., СбВСтТ, 851. Оплула маца в каца, а мачето в качето. Погов.

2. Прен. Седя, прекарвам някъде твърде много, продължително време на едно място; кисна. Оплул е по кръчмите. Н. Геров, РБЯ III, 372.