ОПОВЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОВЕСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оповестя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Книж. Съобщавам някаква вест на всички, които тя може да интересува; осведомявам, известявам, уведомявам. Министерството беше широко оповестило, че тъкми да промени съществуващата програма за средните училища и всеки, който се интересуваше, още тогава можеше да изкаже мнението си. Р, 1925, бр. 196, 1. В ръце държеше вестник, който оповестяваше за пристигането на трупата в столицата и за даването таз вечер "Отело". Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 83. По града бяха залепени големи червени афиши, в които се съобщаваше, че вечерта срещу Богоявление.. някакво дружество щяло да даде вечеринка. Разбира се, програмата свършваше, като оповестяваше на публиката, че ще свири военна музика и ще има хора и танци. Г. Райчев, Избр. съч. I, 26. На 11 май в едно писмо до Ернрота, обнародвано в Държавен вестник, князът оповести предложенията, които бе решил да направи на Великото народно събрание. С. Радев, ССБ I, 278. // Обикн. за звуков сигнал — привеждам в известност на публика началото или края на някакво събитие, представление или състезание; известявам. Треньорът на Университета не споделяше възторга на другите.. Малко преди гонгът да оповести края на първото полувреме, той се сети какво трябва да направи. А. Мандаджиев, ОШ, 44-45. оповестявам се,

оповестя се страд. Първи май бе приет като ден на въстанието, но той не се оповести, като се каза, че специални куриери ще известят във всяко село часа на свободата. Л. Стоянов, Б, 78. След малко дойде самият Груев, който го помоли да позволи поне да не се оповестява неговата оставка и да се подписват депешите на Военното министерство с неговия подпис. С. Радев, ССБ II, 33.