ОПОВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОВЍВАМ, ‑аш, несв.; оповѝя, ‑ѝеш, мин. св. оповѝх, прич. мин. страд. оповѝт, св., прех. Остар. и диал. 1. Повивам, препасвам с повой от всички страни, изцяло. Като го опови, тя [Радка] го поднесе на майка му: — А стани. А стани, та му дадни да бозне. Нека [бебето] забозае... Ил. Волен, МДС, 41. Лошата жена.., като токо стигна у дома си, разви му хубавите пелени и повоя, с когото [принцът] беше оповит. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 71. Турчин робиня /тивой говори: / — "Мари робиньо, / .. / да се отбиеш / от дълга пътя / .. / Па си раздени / мъжко детенце, / па го оповий / и го подои." Нар. пес., СбВСт, 70. Петкана рано станала / .. / окъпа до две дечица / .. / Па ги Петкана опови. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 212.

2. Прен. Остар. Обвивам, обхващам нещо от всички страни, обикн. с облаци, мъгла, като го правя непроницаемо, замъглено. — Ние летехме по облаците, а ония гъсти, черни нависнали! Па се — на вълми, на вълми. Гледам — нема земля, нема небо, всичко оповито в облаци... М. Георгиев, Избр. разк., 168. Вижда, полека, ето най-далечния крайчец на хоризонта показва се малък облак; полека, полека издигва се и набират се гъсто и по-гъсто; слънцето оповива светлостта си. Ч, 1871, бр. 9, 266. оповивам се, оповия се страд. и възвр. Овощните дръвчета по дворовете и градините, закъснели тази година, бързо се оповиха в млада, зелена шума. Ил. Волен, МДС, 124.