ОПОДЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОДЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; оподля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. св. деят. оподля̀л, ‑а, ‑о, мн. оподлѐли, св. 1. Непрех. Рядко. Ставам подъл, низък. Едновременно младата жена отпадна във фотьойла и се сви на кълбо, принизена, оподляла. А. Страшимиров, Съч. V, 388.

2. Прех. Правя нещо да изглежда пошло, принизено. По-по-ланското (1889 г.) появление на разбойници в Рила не само я загрози — то я оподли. Ив. Вазов, Съч. ХV, 7. оподлявам се, оподля се страд.

ОПОДЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; оподля̀ се св., непрех. Оподлявам (в 1 знач.). "В последните десетина години ние съвсем вече се оподлихме." Знан., 1875, бр. 12, 191.