ОПОЖАРЀН

ОПОЖАРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опожаря като прил. Който е с пълни повреди, разрушения от пожар; изгорен, изгорял. Минаваха през някакво село. Беше такава тишина, че се чуваше само тропотът на войнишките ботуши. Край пътя, до една опожарена къща, стояха две деца. Кл. Цачев, ГЗ, 133. От тая висота ние се спуснахме в друга една падина с опожарена гора. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 66. Сякаш не е война и не е имало — така тихо е .. Но достатъчно е само човек да наведе глава към пътя, за да види скелетите на разбитите и опожарени камиони, разхвърляните каски, потрошеното оръжие. П. Вежинов, НС, 53.

Списък на думите по буква