ОПОЖАРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОЖАРЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опожарявам и от опожарявам се. Във Варшава и Прага през май, юни и юли 1876 г. Дринов е потресен от вестите за турските зверства.. за останалите без подслон и в крайна нужда хиляди българи, за опожаряването на цветущи села. М. Арнаудов, БКД, 267. Навремето, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители. Г. Караиванов, П, 5. Този именно Лъв, който възстановил храма след едно от многобройните му опожарявания, по най-новата теория се смята за баща на Константин-Кирил и Методий. Е, 1979, бр. 20, 4. Предисторическият човек използува огъня, преди да се научи да го добива. Вероятно при опожаряването на горите от мълния той намира в жаравата изпечени животни и плодове и открива, че те са по-вкусни от суровите. В. Цокова, ОПВ, 4.