ОПОЗИЦИО̀НЕН

ОПОЗИЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Книж. Който се отнася до опозиция (в 1 и 2 знач.). Идеологически израз на тая противоречива и преходна епоха се явява романтизмът. Той представя от себе си опозиционна идеология, насочена против консервативните форми на живота. Н. Лилиев, Съч. III, 150. А какви бяха резултатите от изборите? От 160-те избрани народни представители повече от половината бяха избрани с опозиционни бюлетини. Мл. Исаев, Н, 269. Бе ми поръчано да издиря опозиционните делегати, за да се запозная с тях. Кр. Григоров, Р, 219. След тая историческа аудиенция в двореца представителите на опозиционните групи имаха съвместно събрание. Ал. Стамболийски, ДС, 8. Аз си обясних тази промяна с туй, че съживяванието и усилванието по туй време на опозицията и на опозиционното движение в страната е подействувало и на него съживително. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 31. В Радомир и Самоков еснафите поднесоха на княза колективен адрес за запазването на конституцията. В Кюстендил и Дупница се забелязваше същото опозиционно настроение. С. Радев, ССБ I, 280. Опозиционен вестник. Опозиционен печат. Опозиционен кандидат. Опозиционна коалиция. Опозиционен блок. Опозиционна партия. Опозиционен лидер. Опозиционен митинг. Опозиционна преса.

Списък на думите по буква