ОПОЗИЦИОНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОЗИЦИОНЀР м. 1. Полит. Член или привърженик на опозиционна партия, група или движение. Изборите минаха и заминаха. Разбира се, правителството спечели в страната голямо болшинство, но в София, където машинациите все пак най-трудно се правеха, от седемте избрани депутати петима бяха опозиционери. М.

Гръбчева, ВИН, 82. Едно правителство, което разгонва публиката от Народното събрание с войска, позволява на своите депутати да малтретират колегите си опозиционери, за да осигурят болшинство при гласуването, не може повече да остане на власт. В. Геновска, СГ, 462. Носят ми вестници, опозиционни, явствено защото аз съм опозиционер, винаги, по принцип, както толкова честни хорица са винаги в лагера на правителството. Ив. Вазов, СНЖ, 31. След пладне дойдоха у дома няколко видни опозиционери на княз Александъра да искат от мене някакви новини. СбПГМГ, 246.

2. Разш. Противник, отрицател на нещо. На всяка полезна иниациатива за домашното възпитание на децата той се явяваше опозиционер.

— От лат. oppositio,‑onis 'противопоставяне' през рус. опозиционер.