ОПОЗИЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОЗЍЦИЯ, мн. ‑ии, ж. Книж. 1. Разш. Противопоставяне срещу възгледи, становища, решения или действия (обикн. на мнозинството); противодействие. Както всяко дело, и това предизвиква опозиция — тъкмо тъй наивна, както и самото дело. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 94. — Изобщо тази твоя опозиция срещу завода... — Аз нямам нищо против завода! Само бих искал да го сторят на друго място. А. Гуляшки, ДМС, 112. Не издателят трябва да бъде арбитър в тия работи, а вие — ти, Николай и Боян [Пенев]. Издателят е добре разположен и няма да прави опозиция. Вл. Василев, Сб??СЕП, 405. В отговор на това Влахов каза, че в този отказ той вижда един знак на недоволство и на протест против неговата опозиция. БД, 1909, бр. 30, 3. Не мога да си обясня неговата опозиция против училището, което предлагам да се основе. В. Велчев, СбЦГМГ, 261. Човеческото сърце е създадено така, щото сяка една жестокост или сяка една несправедливост, която днес са извършва без никакво препятствие, утре или вдругиден намира неприятели и опозиция. Знан., 1875, бр. 9, 133.

2. Полит. Партия или група от партии, които не участват в управлението и се противопоставят на водената политика от управляващата партия, група партии или от правителството. Няколко буйни младежи.. начело с младия адвокат Вълканов, разпален водач на местната опозиция, бяха свикали митинг против правителството. Т. Влайков, Съч. III, 58. През май 1894 г. Стамболов падна.. Дойде ново правителство на "съединената опозиция", начело с д-р К. Стоилов. СбЦГМГ, 317-318. И в есенната си сесия Събранието показа голяма законодателна предприемчивост.. Да не бе голямото ожесточение спрямо опозицията, тази сесия щеше да съставлява една хубава страница от новата ни история. С. Радев, ССБ I, 244-245. Цялата опозиция започна

да тропа по столовете. Ив. Вазов, СНЖ, 7. Таз басничка е много стара. / ..: / макар че тежко е да носиш власт, / триж по̀ е тежко да си опозиция! Д. Подвързачов, Б, 33. // Само ед. Подигр. Като обръщение към представител от противоположна по идеи, възгледи политическа партия или група. Той се ухили отдалеч, провикна се насмешливо: — Добра среща, опозиция! Къде така, да не си тръгнал по агитация, а? Луканчето се изчерви, наведе очи. В. Нешков, Н, 372. — Мръсна опозиция, пребил си наш човек. Л. Петков, ПЛ, 12.

3. Астрон. Положение на небесно тяло, когато е гледано от земята в посока, противоположна на слънцето; противостоене. Марс е близко до нашата планета по време на противостояние (опозиция), т.е. когато Земята е точно между Слънцето и планетата. Н. Николов и др., СС, 50. Отстоянието на Луната от Слънцето тогава е 180 градуса. Това положение се нарича опозиция. При опозицията Луната изгрява вечер, когато Слънцето залязва. Г. Томалевски, АН, 171. Владеющата годишна планета е Марс.., първий подир Земята, който може да ѝ са доближи в опозиция на 9 милиона мили. Лет., 1876, IV.

4. Езикозн. В съчет: Лингвистична опозиция. Противопоставяне между различните елементи на езиковата система (езикови единици, езикови категории), при които съществуват определени корелативни взаимоотношения.

5. Шахм. В шахматната игра — положение на фигурите на два царя, когато стоят един срещу друг, разделени от едно поле на шахматната дъска. Бялата фигура на царя беше в опозиция срещу царя на черните фигури.

— От лат. oppositio,‑onis 'противопоставяне', през рус. опозѝция или нем. Oppositiòn.