ОПОЗОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОЗОРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опозоря като прил. Който е покрит с позор; опетнен, компрометиран. Едва когато се прибра в къщи, тя изпита голямата болка и се почувствува толкова опозорена, че не можа да заплаче. И. Петров, НЛ, 217. Най-сетне Кирил отстъпи и склони да не прогонва опозорената си жена. Ст. Марков, ДБ, 39. Тя цяла трепереше. Разтърсваше я злорадството, злобната радост на опозорената, паднала жена. Д. Талев, И, 328.