ОПОЗОРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОЗОРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който позори, опетнява, компрометира някого или нещо; излагащ. "Който лъжливо предпише другиму някое престъпление или друго опозорително действие, счита се за клеветник и се наказва със затвор от един месец до една година и с глоба до 1000 лева." Ив. Вазов, Съч. IХ, 94. Канелов презеленя, като прочете това прозрачно подмятане, възмутително за неговата честна душа, опозорително за семейната чест на най-добрия му приятел. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 102.