ОПОЗОРЯ̀ВАМ

ОПОЗОРЯ̀ВАМ, ‑аш, опозоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Позоря, навличам позор върху някого или нещо; опетнявам, излагам, компрометирам, безчестя. — Аз имах прекалено доверие в тебе, но ти опозори и себе си, и мене. Не се ли срамуваш от постъпката си? Ст. Марков, ДБ, 331. Тя не преставаше да мисли за Павел. Но в нейното въображение не се явяваше тоя Павел.. който почерни младостта ѝ, опозори я и я погуби. Елин Пелин, Съч. III, 73. — Жена ако нямаш, то деца нали имаш? Искаш ли утре да гледаш как комисари с пистолет на челото ги заставят да опозоряват църквата, в която ти си се венчал, кръщавал си ги? Кл. Цачев, ГЗ, 146. Насълзена

гледаше прикята и майка ѝ.. И страшна злоба възра̀стна в гърдите ѝ срещу тоя проклетник, който опозори нейното единствено чедо и отдалечи, може би, завинаги деня на неговото брачно тържество. Ст. Чилингиров, ПЖ, 138. опозорявам се, опозоря се страд.

ОПОЗОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; опозоря̀ се св., непрех. Навличам си позор; излагам се, компрометирам се. — От любов към тебе го нападнах аз на притвора черковен. Не знаех вече с какво и как да скъсам мрежата, която той плетеше около мене... Опозорих се. Р. Стоянов, М, 54. Скърцането на пясъка режеше слуха му, но Кольо не смееше да бяга, за да не се опозори пред другарите си. Той реши да се държи достойно. Ем. Станев, ИК I и II, 106. През целия си живот той с нищо не се бе опозорил, нито пък сам бе опозорил някого. П. Вежинов, ДБ, 214.

Списък на думите по буква