ОПОМНЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПО̀МНЯНЕ ср. Отгл. същ. от опомням и от опомням се. Нищо по-болезнено няма от това внезапно опомняне: след покоя и безгрижието на съня, душата отново се облива от ледения лъх на суровата истина. Й. Йовков, Разк. II, 151. И се получи една заплетена история .. Когато стигнах до тия печални изводи, не ми оставаше нищо друго, освен мъжествено да си олющя един шамар за опомняне и да си кажа: "Какво правиш ти бе, братко?" К. Георгиев, ВБ, 32. Цял месец го [Ястреба] лекуваха в психиатрията, цял месец напрегнати кошмари, безсмислен унес и кратки опомняния. П. Бобев, К, 87. А като се на утрото озърна / учуди се и сам, / на хаоса голям:.. В главата му, замаена от сън, / нахлу опомняне. К. Христов, ЧБ, 304.