ОПОНЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОНЀНТ м. Книж. 1. Лице, което опонира, възразява на някого в публичен спор, беседа, диспут. На 23 септември той [Каравелов] отбелязва съвсем кратко появата на първата книжка от дружественото списание.., а към края на октомври с. г. излиза с дълга полемична статия, за да съкруши с един замах опонента си от дружеството. М. Арнаудов, БКД, 157. И чудно нещо, така смело заклеймен, д-р Кръстев намира след няколко години сили в себе си да подаде ръка на своя опонент, да му се притече в помощ за издаването на неговата книга за П. П. Славейков, да го утеши и насърчи. Ив. Богданов, СП, 84. Със свойствената си искреност, общителност и приветливост той печелеше за общото дело своите събеседници, обезоръжаваше и най-върлите си опоненти. ВН, 1960, бр. 2690, 2. // Стесн. Рядко. Рецензент на дисертация. Много от присъствуващите.. са се запознали предварително с дисертацията, с атмосферата и с рецензиите на опонентите и сега споделят впечатленията си с присъствуващите. ВН, 1958, бр. 2193, 4. Дисертацията и докладите на опонентите са на разположение на интересуващите се в канцеларията на ректората. ВН, 1958, бр. 2050, 3. Имаше обява за официална защита на дисертацията с имената на опонентите.

— От лат. opponens, ‑entis 'възразяващ, противоречащ', през рус. оппонент или нем. Opponent.