ОПОНЀНТКА

ОПОНЀНТКА ж. Книж. Жена опонент. — А с какво ще запълните жаждата за безконечното в сърцата на тия деца? — Като ги научим, отговори ми с важност моята опонентка, да приобщят своето съществуване с това на човечеството. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 133.

Списък на думите по буква