ОПОНИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОНЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Възразявам на противник, оспорвам нечие противоположно мнение по определен въпрос на съдебно заседание, публична беседа, спор или научен диспут. Като защитник на подсъдимия той бе длъжен да изпълни съвестно задачата си: да опонира на съда и на прокурора и да докаже, че обвиняемият не е виновен. И. Петров, ПР, 99-100. При това Каролев не опонира на своите противници само с помощта на теоретични доводи. Неговата защита на реализма не е тезисна, лозунгова, а се изгражда

върху задълбочено проучване на съвременния художествен опит. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 59.

2. Противопоставям се на възгледите, на мнението на някого; противореча. Чувствувам, че тя би ми опонирала на всяка крачка. Майка ми би казала, че е прекалено еманципирана и самостоятелна. Н. Стефанова, ОС, 144. Когато авторът излага събитията и ги придружава с известен критически анализ, четението на подобна книга от механическо се преобръща в критическо: читателят усвоява най-малките детайли, става вдумчив .. и той неволно иска да опонира на автора. Бълг., 1902, бр. 515, 1. — Бъдещето на енергетиката минава през атома! — Но ние ще работим в настоящето, Странджа! Класическата енергетика не е изпяла своята песен! — опонирах му аз. К. Кузов, ПВС, 21.

— От лат. oppon(o) 'възразявам, противореча' през нем. opponieren.