ОПОРОЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПОРОЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; опороча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разг. Правя някого да стане порочен, покварен, безнравствен; развалям, развращавам, покварявам. Дългото пребиваване в престъпна социална среда понякога бързо опорочава човека. △ Наготово получените пари опорочават несвикналия на труд човек.
2. Прен. Книж. Правя нещо да получи лош характер, качество, да се измени в неправилна насока, да се влоши, обърка, изопачи; занемарявам, развалям. Да изразим истински почитта и благодарността си към делото на светите братя [Кирил и Методий], ще рече.. да докажем почитта си към българското слово и писменост — да не ги опорочаваме, да ги пазим чисти дори и тогава, когато си изкарваме прехраната от тях. Ал. Гетман и др., СБ, 29. А колко е лесно в един такъв колектив да се промъкне съмнителна личност, която да внесе.. всичките отрицателни черти на своя характер и да опорочи, и принизи нравствената стойност на цялото. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 258. "От друга страна неспособността и немарението, което гръцкото духовенство показва в пасението на нас духовното уж негово стадо; своеволията, с които то опорочи чистейшата наша вяра, и развратният му живот поколебаха религиозните чувства на наший народ. Г, 1863, бр. 3, 21.
3. Превръщам нещо, обикн. благородно, възвишено, в порочно, пошло, нищожно; компрометирам, опошлявам, принизявам, омърсявам. Червеят на завистта и на злорадството няма да пощади доброто дело и ще иска да го опорочи. М. Арнаудов, БКД,
147. По-късно той [Пеев] се отдалечил разочарован от Каравелов и Ботев, мислейки, че те са опорочили с ежбите си дейността на емиграцията. М. Арнаудов, БКД, 236. Фактите, които ни са дадени в контестацията, са достоверни.., колкото обяснения и да се дават за начина, по който са заети 24 избирателни карти и нераздаването на 4000 карти, този самият факт е доста да опорочи избора и да наложи анкета. Бълг., 1902, бр. 505, 3. опорочавам се, опороча се страд. В образа на Ирина ние проследяваме този процес на духовно опустошаване.., на морално падение.. Всичко, до което се докосне това влияние, този разложителен процес се омърсява, проваля, опорочава. С, 1952, кн. 3, 181.
ОПОРОЧА̀ВАМ СЕ несв.; опороча̀ се св., непрех. Ставам порочен, пропадам морално, деградирам нравствено; развалям се. В края на живота си той съвсем се пропи, опорочи се до неузнаваемост. △ Тя водеше разгулен и безнравствен живот, като съвсем се опорочи.