ОПОРО̀ЧВАНЕ

ОПОРО̀ЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от опорочвам и от опорочвам се; опорочаване. След опорочването на миналогодишното първенство случаят се повтори, макар и първенството да завърши. ВН, 1955, бр. 282. Проверени са 100 избори и в тях се констатира пълен ред в изборната борба, а където би се срещнали опорочвания, той не ще бъде толкова недобросъвестен да даде вота си за тяхното узаконяване. Бълг., 1902, бр. 493, 3.

Списък на думите по буква