ОПОРТЮНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОРТЮНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Полит. Според догматичните схващания на някои лявоориентирани политически движения — дребнобуржоазно движение, което води пролетариата до класово сътрудничество с буржоазията; съглашателство. Силната дотогава социалдемократическа партия на судетските немци, която носеше всички пороци на социалшовинизма и опортюнизма на разтурената вече германска социалистическа партия, напълно изчезва. Г. Караславов, Избр. съч. III, 205. След идейното разгромяване на опортюнизма (1903) сравнително малко интелектуалци имаха смелост да се включат открито в редовете на социалистическата партия. Ив. Богданов, СП, 17. С думата "опортюнизъм" почнали да означават умерената буржоазна политика. Ист. Х кл, 130. Младата идеалистическа група [либерали] посрещаше тоя опортюнизъм с голямо възмущение. В нейните очи позорна бе самата идея да се влазя в сношение с консерваторите. С. Радев, ССБ I, 393.

2. Книж. Безпринципно приспособяване към обстоятелствата, социалните условия на момента, обикн. за извличане на някаква изгода; приспособленство, конформизъм. В много по-остра форма някои гърци бяха повдигнали въпроса за отцепване на новото кралство от Цариградската патриаршия, която те обвиняваха много по-енергично и от Неофита Бозвели в опортюнизъм и угодничество пред турската власт. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 51. Черен се явява верен изразител на своето време дори и тогава, когато чувствително се отклонява от социалната тематика, защото неговите идеологични "грехове" не са нито от опортюнизъм, нито от страх или корист. Ив. Богданов, СП, 292. При условията на днешното стопанство, тя [нравствеността] не може да се превърне в опортюнизъм и затворена себичност. Ив. Хаджийски, БДНН I, 85. И тоя съвет трябва да предположим, е бил в онова време искрен. В него не може да се съглежда само опортюнизма на писателя. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 664.

— От лат. opportunus 'удобен' през фр. opportunisme.