ОПОСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПО̀СКВАМ, ‑аш, несв.; опо̀скам, ‑аш, св., прех. 1. Разг. Обикн. за полски вредители (гризачи, скакалци, врабци) — унищожавам с ядене цялата реколта в ниви, лозя, градини; изпосквам, изпояждам, опустошавам, съсипвам. Само дано не ги налегнат червеи, безпокои се той за картофите.. Опоскват ги до корен. Сл. Македонски, ЕЗС, 154.△ Скакалци опоскаха всичката полска реколта.

2. Разг. Изяждам голямо количество плодове, изпояждам всичко,като късам направо от растенията.Като отишъл Коста заранта на лозето, като видял оня ми ти памид, мискета.., че като се опретнал — ял... ял... до пладнина опоскал един декар. М. Кюркчиев, ВВ, 100. Ей, драги ми господине, къде така през просото — викаше врабецът на войската, сякаш войската бе влязла в неговото просо и щеше да му опоска нивата. Й. Радичков, НВ, 59. Децата лакомо опоскаха черешите по дървото.

3. Диал. Изчиствам някого или нещо от паразити (бълхи, въшки и под.) (Н. Геров, РБЯ). опосквам се, опоскам се страд., възвр. и взаим.