ОПРА̀ВА

ОПРА̀ВА, мн. няма, ж. Остар. и диал. 1. Установен ред, уредба, порядък; оправия. — Хей, бай Коста! Каква е таз човешка оправа бе? Вие сте учени хора, кажи ми, че по някой път ми се замайва акъля! К. Константинов, СЧЗ, 152. В онези великолепни сгради, към които са обърнати слъзните очи на милиони твои любими създания за оправа, да няма милост, да няма правда! НБ, 1876, бр. 10, 37. Това се забележва особено в ония страни, дето оправата е оставена в ръцете на пристрастното себелюбие и правдата е под ръцете на няколко личности. Д. Войников, РС, 270.

2. Оправяне, поправяне, изправяне. В предговора си [на Българския сборник] г. Новакович изказва няколко добри мисли по бъркотията, която сега владее в писмений ни язик и за оправата на тая бъркотия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211. Не е нужно да казваме, колко е полезно обнародването на такива паметници [на българския простонароден език] и доколко е то нужно за оправата на наший книжен език. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211.

3. Направа, изработка. Вгледайте се в оправата на всеки фотообектив и ще видите освен марката му още две данни за него: първо — фокусното му разстояние, и второ — едно отношение, например 1:2. Вл. Харалампиев, ПСС, 122.

4. Разрешение, позволение. Пристъпи пъргав той, край масата застана / и прогърмя: "Добър потаен комитет! / А да не сте се пък събрали на зефет? / Главата, види се, на плещи ви додява..." / И без да чака то ни дума, ни оправа, / пристъпи ядно пак и даде знак с глава / Младену. П. П. Славейков, КП ч. III, 33.

5. Документ, с който се разрешава, позволява нещо (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква