ОПРАВДАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРАВДА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Основание, обяснение за причината или целесъобразността на някаква постъпка или за съществуването на нещо; извинение. Той чувствуваше вината си, но не бе в нрава му да си признава грешките. Всякога е намирал оправдание на постъпките си, намери го и сега. К. Петканов, ДЧ, 379. След тия несвързани и неясни разсъждения, с които тя искаше да намери оправдание, за нея нямаше друг изход, освен да се примири с необходимостта да го дочака търпеливо. Ив. Мартинов, ДТ, 202. Тии могат още да кажат, че нии ако си дадехме оставката и ся оттеглехме от това народно представителство, народът нямаше други да избере... и то не може да бъде за тях оправдание, защото между шест милиона народ

има още и други достойни българи. Г. С. Раковски, БВВ, 32. Морално оправдание.

2. Думи, доводи, с които някой се оправдава за нещо; извинение. Те [шапкарката и учителката] си разпределиха леглата много тактично, без сръдни и оправдания, с мека взаимна отстъпчивост. Л. Михайлова, Г, 167. Иван продължаваше да говори, като търсеше нови оправдания за себе си. — Аз, Спаске, не се хваля. М. Марчевски, П, 216. Помощникът гледаше с лукаво доброжелателство младия момък и с нетърпение чакаше да чуе оправданията му, за да се намеси със съветите си. Г. Караславов, СИ, 282.

3. Остар. Признаване на подсъдим за невинен; оправдаване, оневиняване. Компетентността на съдилището се простира по всички дела, които не са подсъдни на мировите съдии, като всичките му решения имат право на апел, изключая случаите на оправдание, когато прокурорът може направо да касира. А "България", 79. Светските речи са разделят от своя страна: а) на политически.. в) съдовищни, които са изговарят в обвинение или оправдание на някой си осъден. Т. Шишков, ТС, 160-161. Веществените доказателства, които могат да служат за откриването на престъплението или за олекчението и оправданието на подсъдимий, требва да бъдат внесени в заседанието на съда и турени пред съдниците. ВП, 115.