ОПРАВЍЯ

ОПРАВЍЯ, мн. (рядко) ‑ѝи, ж. 1. Обикн. в съчет. с отриц. няма. Разг. Оправяне, намиране на спасително решение, изход от някаква беда, зло; избавление. А пустата сиромашия какви лошотии не докарва! Живеят така от ден на ден нашите работници и сѐ по̀ на зле отиват, нямат оправия, па и не знаят как да се оправят. Хр. Максимов, СбЗР, 8. Гледам,че на онова същото място в тоя затвор.. стои познато лице.. — Ботьо, ти ли си? — Остави се холам! Една беля ми дойде на главата, няма оправия на тоя свят. З. Стоянов, ЗБВ III, 53. Всичката мъка на селяни отива на вятър по глоби и изеднини, и няма никаква оправия. Й. Груев, КН 4, (превод), 63.

2. Остар. Установен ред, уредба, подреденост на нещо; оправа. Хубаво нещо е, братлета, артилерията, но където не стъпи пехотинката, оправия няма. П. Вежинов, ЗЧР, 27. Той започна военното си поприще в Холандия.. Тука всред беди и поразии нему легна на ум доколко една лоша оправия и нехайство в работите похабяват нравите на подчинените. Й. Груев, СП (превод), 200. Сичко изгледваха с внимание: и веселите държави на запорожците, и простата им оправия и законе, които им се видяха доста строги в такава своеволна республика. Н. Бончев, ТБ(превод), 25.

3. Остар. Поправяне, коригиране; оправа. Някой си холандец, по имя Корнелий Дреббел, който много ся призирал във физически опити, изнамерил топломера в 1630 лето. Нъ неговий уряд и за тогава еще бил недостатъчен, та едва след много оправии най-напокон го докараха до сегашний му строй. Й. Груев, Ф (превод), 94.

Търся му оправията. Разг. Мъча се да намеря изход от някакво затруднено, сложно положение, в което съм попаднал. Аз от политика не разбирам. Знам, че в еснафа трябва да има разбирателство. Не мога заради тебе да се изпокарам с всички. Ще ме затрият. А ти му търси сега оправията. От понеделник не си вече при мене. П. Здравков, НД, 58.

Списък на думите по буква