ОПРАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРА̀ВКА, мн. ‑и, ж. 1. Остар. Поправка, корекция. Този дял от българския книгопис [до 1890 г.] е получил окончателна обработка в книгата на Погорелов В., "Опис на старите печатни български книги (1802 — 1887), София, 1923. Оправки и добавки към него от Ст. Станимиров в "Годишник на Народната библиотека в Пловдив за 1926 г.". Б. Ангелов, ЛС, 179. Бай Кормиша, в Регенсбург или където намериш германеца, ще бъдеш готов на още отстъпки около митата и оправките на границата. Й. Вълчев, СКН, 130.

2. Остар. Извинение, оправдание (А. Дювернуа, СБЯ).

— От рус. оправка.