ОПРА̀ВЯНЕ

ОПРА̀ВЯНЕ ср. Отгл. същ. от оправям и от оправям се. Той ще ги събере в едно лесничейство под Персенк за лека работа в гората — почистване, събиране на съчки, оправяне на пътечки. Н. Стефанова, РП, 106. Само че запече ли се едно нещо —

оправяне няма. Особено в науката, дето не е като да запретнеш ръкави, па хайде с кирката и лопатата. В науката, ако рече да не върви, можеш и с месеци да тъпчеш на едно и също място. К. Грозев, ЕГ, 16. Чудих се за какво да пиша и написах този фейлетон. Както виждате, публикуват го. Но дали ще помогне с нещо за оправянето на нещата — и понятие си нямам. В. Сотиров, ЛНП, 14. — Брей, ха дано сега си намериш майсторите. Ако и военните не те вкарат в пътя, нямаш оправяне, докато си жив. В. Нешков, Н, 129. — Оправи се тя, бае Цеко — ама такова оправяне! — подкачи Нанко тъжно и грижовно. — Болестта, хасъл болестта, дето ѝ беше, тя замина, ала сѐ си остана слаба и жилава. Т. Влайков, Съч. II, 186-187.

Списък на думите по буква