ОПРАЗНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРА̀ЗНЯМ, ‑яш, несв. (рядко); опра̀зня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Опразвам. Малко ли дете милвам, мисля често: / сбогом, рожбо ненагледна ти! / Тебе аз опразням свойто място: / аз ще тлея, ти вирей, цъфти. К. Христов, Мис., 1899, кн. 5, 481. опразням се, опразня се страд.

ОПРА̀ЗНЯМ СЕ несв.; опра̀зня се св., непрех. Рядко. Опразвам се.

— Друга (остар. и диал.) форма: опраздням.