ОПРАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРА̀ШЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прич. мин. страд. от опраша и от опраша се като прил. Който има прах по повърхността, облеклото си и под.; напрашен, изпрашен. Матеев започна, без да ще, да си оправя мустаците, да поизчетква с пръсти дрехите си, опрашени, омачкани вече от толкова дни. Д. Калфов, Избр. разк., 358. Той събу опрашените си туристически обуща, постла одеялото на канапето и легна облечен. М. Марчевски, ТС, 61. Облечени в тъмни, груби власеници, те [поклонниците] бяха изморени, опрашени и бледни, но в очите им гореше упование към Бога. Ст. Загорчинов, ЛСС, 14-15. И една сутрин чираците ахнаха. Те завариха стария майстор в ъгъла, до стълбите, да грее ръцете си на малка печица. Той беше цял опрашен, пожълтял от умора и безсъние, филцовата му шапка бе натежала от стърготини. Бр. Йосифова, БЧМ, 211-212. През нощта бе преминала буря, та сега въздухът бе чист, опрашените до вчера листа на овошките и дърветата сега лъщяха окъпани. В. Геновска, СГ, 239.

2. Бот. За цвят на растение — който е покрит с тичинков прашец и е оплоден.