ОПРЕДЕЛЀНОСТ

ОПРЕДЕЛЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от определен; конкретност, реалност. Град на невероятното, изплъз‑

ващ се на всички понятия за съразмерност и определеност, Мелник изживява своята последна и може би най-голяма трагедия в деня на най-бурната си радост. Отеч., 1977, кн. 11, 26. Добре би било, ако можеше да пътува все така — дни и нощи, дни и нощи, без да знае накъде. Всяка определеност извикваше у него болка и мъчително чувство на съпротива. Ем. Манов, БГ, 250. Старият дворец, гробницата и новият дворец на р. Дунав, построени от хан Омуртаг. Обаче в надписа, въпреки неговата неоспорима определеност и сигурност във фактите, не са конкретизирани местонахожденията на нито един от тези строежи. Отеч., 1979, кн. 17, 12. По загрозялото чело на Людмила.. наистина бяха избили ситни пъпчици, но брат ѝ явно пресили, като каза, че е погрозняла. Наистина нещо от мекия юношески овал на лицето се беше стопило, но чертите на това лице бяха добили по-голяма определеност и яснота. Ем. Манов, ДСР, 184.

2. Ясност, точност, разбираемост като свойства, качества на отделни места, положения в мисъл, израз, текст, образи и под. Само в тоя период.. ще се приковава по-дълго и с повече любов нашето внимание.. Ни преди него, ни после него, ние няма да намерим в нашия народен живот такъв висок драматизъм на събитията.., такава ясност, определеност и неразделност на идеала. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 49. За това ни говори следния откъслек от едно писмо.., в който мислите са ясни като небо след буря и резката определеност на изразите такава, каквато е у борци, спечелили добре обмислена и строго предначертана победа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 210. Образите на Светослав Минков се отличават със социална определеност и широко обощение на духовния облик на една или друга обществена среда. Лит. ХI кл, 348.

3. Грам. Граматична и логико-семантична категория, чиито формални изразители (определителен член, показателни местоимения и др.) представят предмета, означен от съществителното име, като определен, т.е. известен, познат в неговата цялост за всички участници в говорния акт. В българския език може да се изразява определеност и неопределеност на предметите, за които се говори. Л. Андрейчин и др., БГ, 83. Определеност се изразява, като съществителното име приема особено окончание, което наричаме член. Л. Андрейчин и др., БГ, 83. Индивидуална определеност. Количествена определеност.

Списък на думите по буква