ОПРЕДЕЛЍТЕЛЕН

ОПРЕДЕЛЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Определен. Хаджимустаков, без да им яви нещо определително, казал само че търси такъв някой человек, който да направи здания на празните места. П. Р. Славейков, ГУ, 5. Определителна щеше да бъде услугата на английското правителство в тоя случай само тогава, ако то поискало би.. строгото изпитвание на тези явни дейци на извършените зверства. НБ, 1876, бр. 43, 168. Тук [в стихотворението] образът на безоката мома и на цветята що държи, е твърде ясен, определителен, отчетлив. Т. Шишков, ТС (превод), 104. Щото ся отнасяше до нравите и характерите им [на момичетата], не можеше нищо определително да ся каже, не бяха нито добри, нито зли. Ч, 1871, бр. 20, 624.

Определителен член. Грам. Морфологичен показател при съществително, който показва, че означеният от него предмет е известен, познат за всички участници в говорния акт (понякога само за говорещото лице) или се възприема като типичен представител (вид) на цял клас (род) предмети. В българския език граматическата определеност се изразява като думите приемат особен завършек, наричан определителен член. Определително изречение. Грам. Подчинено изречение, което пояснява име или местоимение от главното изречение или се отнася към цялото главно изречение като изпълнява службата на негово определение; атрибутивен. Различаваме три вида подчи‑

нени изречения: допълнителни, обстоятелствени и определителни. Л. Андрейчин и др., БГ, 276. Определителното изречение отговаря на въпросите: кой, какъв, колко, чий, поставени при определяемата дума в главното изречение. За връзка на определителните изречения служат относителните местоимения: който, какъвто, колкото, чийто. Л. Андрейчин, БГ, 283.

Списък на думите по буква