ОПРЕДМЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЕДМЕТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опредметя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Книж. Правя нещо да придобие предметен, конкретен, реален израз; въплътявам, материализирам. Всяка идея неизбежно и неразтрогваемо е свързана с готовност за жертви и жертвеност, неща, които опредметяват нейния живот. Т. Жечев, БВ, 343. Миналото, опредметено в паметника на площада, участвува като активен сюжетен и емоционален елемент на действието. Пл, 1969, кн. 5, 64. опредметявам се, опредметя се страд.