ОПРЕТНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЀТНУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); опрѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. опрѐтнат, св., прех. Диал. Опретвам, запретвам¹. опретнувам се, опретна се страд.

ОПРЀТНУВАМ СЕ несв. (остар.); опрѐтна се св., непрех. Диал. Опретвам се. Какво ли ще стане, ако тя [Турция] ся заплете в опасности на една европейска война?.. Ала, слава богу, това го няма и политическите чловеци могат по-свободно да последят, като подаряват сичката си мисъл и сичките си часове за преобразуванието на държавата, като ся опретнуват добре и достойно заради народа. СбПер. п II, 21.