ОПРЕТНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЀТНУВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от опретнувам и от опретнувам се; опретване, запретване. "Един от читаците [турците] по име хаджи Кърмаджи, който бил техен главатар, .. излязъл пред башибозуците и започнал да опрята ръкавите си. Всички приготвили ножовете и го гледали в очи кога да извика. Подир опретнуването взел сабята си в ръката, размахал я наляво-надясно и извикал. Н. Хайтов, П, 226.