ОПРЀЧВАМ

ОПРЀЧВАМ, ‑аш, несв.; опрѐча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Диал. Поставям нещо пред някого или пред друго нещо като преграда, за да пречи; изпречвам. — Видях, че ще те претрепят, хвърлих топора, колчана: копието запокитих, нали, па току най-накрая подвих нагоре полите на ризницата и опречих гърдите. Й. Вълчев, СКН, 132.

2. Индив. Поставям нещо или някого пред погледа, очите на някого, обикн. за да го забележи или да го види по-добре; изпречвам. Сякаш за да си посочи накъде трябва да върви, той го [бастуна] опречи напред към желязната портичка,.. блъсна я силно назад и забърза през двора. Т. Харманджиев, Р, 30. Чехларски отривисто отдръпна главата си като кон, срещу който е замахнал разсърденият му стопанин. ‑У-у-уу-хх! — ухнаха всички срещу него. А някой като по

даден знак бяха опречили косо към него тоягите си до половина, така че само той ги виждаше. Т. Харманджиев, КВ, 234-236. опречвам се, опреча се страд.

ОПРЀЧВАМ СЕ несв.; опрѐча се св., непрех. Диал. Изпречвам се. Внезапно се опречи пред мен непознат човек.

Списък на думите по буква