ОПРИЛИЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРИЛИЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от оприличавам и от оприличавам се; уподобяване. Две човешки сенки се подкрадваха безшумно през Панковия двор.. Стори му се [на стареца], че едната от човешките сенки беше едрата и плещеста фигура на Лазар Ковача, а другата на Стоян Генчев, но веднага отхвърли това оприличаване: "Какво ли пък ще търсят нощно време у Панкови?" Д. Ангелов, ЖС, 137. Соня никого не познаваше от рода на мъжа си.. От небрежните му разкази Соня беше си създала лоша представа не само за брат му, но и за родителите му, затуй оприличаването на детето с някого от тях беше и оскърбително, и отчайващо. Х. Русев, ПЗ, 258. Чисто качествено сравняване на светлинните явления със звуковите или с вълните на водната повърхност не било рядкост. Такива оприличавания може да се намерят и у древните. Ив. Въжарова, ИН (превод), 36.