ОПРИЛИЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРИЛЍЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от оприличвам и от оприличвам се; оприличаване. Описанието тряба да бъде съобразно с целта, що си предполагаме в съчинението,.. А за да се сполучи в това, много спомагат епитетите и фигурическите сравнения (оприличвания). Д. Войников, РС, 77. Приятелството изисква точното оприличване на душевните разположения. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 100.