ОПРОПАСТЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОПАСТЀНИЕ ср. Остар. Книж. Разорение, съсипия на нещо; опропастяване, съсипване. Остава ли ни друго средство, чрез което да можем да избегнем коварството и посрамлението от една страна, или опустошението и опропастението на злочестия наш град от друга? П. Р. Славейков, ПИ, 27. Това като чух, останах като гръмнат, защото никога не ся надеях за едно таквоз опропастение. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 20. Тогава заблуждението ще им замаже още повече очите.. и като развали мислите, чувствата и действията, ще стане начало на опропастение и смърт. Ч, 1870, бр. 6, 187. // Повреждане, разваляне на нещо. Чл. 128. Ако ли развалянието на печат, открадванието или опропастението на документи е станало с насилие, въз лица поставени да ги пазят, виновните ся наказват с временно полагание в окови. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 37.