ОПРОПАСТЯ̀ВАНЕ

ОПРОПАСТЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опропастявам и от опропастявам се. — Проклятие тежи над тази страна с продажни управници!.. Нека ги обесят, нека народът ги разкъса на парчета. Те са виновниците за неговото опропастяване. Ем. Станев, ИК I и II, 53. — Злочестият ни народ.. хвърга се пак в злочестина... Да, да... хвърга се в злочестина, предава се на опропастяване. В. Друмев, И, 37. — Тогава ми изгоря всичко в пожара.. Старецът се впусна надълго и нашироко да разказва за опропастяването си. Ив. Вазов, Съч. Х, 41. Конфискациите на вестника допринесоха за финансовото му опропастяване. СбЦГМГ, 145.

Списък на думите по буква