ОПРОСТЀН

ОПРОСТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опростя1 като прил. 1. Който е по-прост, по-лесен, достъпен за разбиране или извършване. Той си представляваше нещата опростени. Русите ще се зададат, войводите ще ударят турците в гърба, ще ги объркат и цяла Равна гора ще стане българска земя. К. Петканов, П, 85. Понастоящем в различните печатни издания в страната вече се употребяват 425 опростени йероглифи. Широките народни маси.. посрещат с радост тези опростени йероглифи. ЛФ, 1958, бр. 40, 4. // Който е представен елементарно, в общи линии; схематичен. Нашите добронамерени, учебникарски, опростени отговори се плъзгаха върху полираните им като слонови топки мозъци, без да събудят нито една от желаните от нас представи. О. Василев, ЖБ, 382. Образите в стихотворенията на Вътьо Раковски често пъти са опростени. С, 1952, кн. 2, 190.

2. Който се отнася само до основните положения на някаква област, специалност; елементарен. В такъв случай особено ценни помощници в професията ви ще бъдат бразилските аптекари, които обикновено не четат рецептите на лекаря, а приготвят лекарствата си по свой опростен метод. Св. Минков, ДА, 51. Лекарството е изготвено по опростена рецепта.В производството на тези изделия се прилага опростена технология. // Който е най-обикновен, всекидневен. Той се питаше не са ли това Стрезов и майка му, които срещу неговата жестокост му показват прелестите на своя нов и съвсем опростен живот? Д. Немиров, Д, 114.

3. За човек — който мисли или чувства твърде повърхностно, без да взема пред вид или да долавя сложността на нещата; елементарен. — Виждаш ли, аз съм... Не като всички хора... А Ванко е много опростен в чувствата си. М. Грубешлиева, ПИУ, 145.

Списък на думите по буква