ОПРОСТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОСТЍТЕЛЕН¹, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Рядко Книж. 1. Опростителски, опростенчески. Наложи се опростителният възглед за два рязко разграничени периода — социалистически и символистически. И до днес, макар и с уговорка, Яворов се разглежда в такъв план. ЛФ, 1958, бр. 2, 1.

ОПРОСТЍТЕЛЕН², ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Църк. Който е свързан с опрощаване или довежда до опрощаване на грехове. Опростителна изповед. Опростителна молитва. Опростително покаяние.