ОПРОСТИТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОСТЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Повърхностно, просто, елементарно, схематично представяне или разглеждане на нещо; опростенчество, елементарност, схематизъм. Първото впечатление от романа е, че в него е натрупан голям фактически материал, обаче този материал не е овладян напълно. Това довежда в редица случаи до опростителство и до невярно пресъздаване на обстоятелства. ВН, 1958, бр. 2039, 4. Ръководителят би трябвало да изисква повече творчески усилия от композиторите, които хармонизират и оркестрират песните, като се тури край на опростителството. НК, 1958, бр. 45, 3. Ние сочим, че този или онзи наш колега е понижил своето актьорско майсторство. Това се дължи в повечето случаи на опростителството и на лакировщината, с която са се пълнели част от пиесите, които играехме на сцената. М. Колчакова, ВН, 1962, бр. 3268, 4.