ОПРОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опросѐя, ‑ѐеш, мин. св. опрося̀х, прич. мин. св. деят. опрося̀л, ‑а, ‑о, мн. опросѐли, св., непрех. Остар. и диал. Ставам съвсем беден, достигам почти до просия, до пълно разорение; обеднявам, осиромашавам. За тази ракия много от търновските бейзадета после си продадоха най-хубавите чифлици, кории, нивя и воденици и опросяха. Ц. Гинчев, ГК, 356. Ако да немаше моди, салтанат.., тогаз нещяха толкоз фамилии да пропадат, толкоз млади търговчета да опросяват. Г, 1863, бр. 5, 40. Може би защото познавах бедността, двамата самотни, опросели от сиромашия старци в селото ме изпълваха с болезнена жалост. Мл. Исаев, Н, 21. Леля му.. посочи с ръка безкрайното поле и каза:

"Сега всичко това е твое, детето ми. Другото той ще го прахоса и ще опросее..." М. Марчевски, П, 106.