ОПРОЩА̀ВАМ

ОПРОЩА̀ВАМ, ‑аш, несв.; опростя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Отменям данъци или задължения на някого, като ги обявявам за недействителни, нищожни; анулирам. Селяните от Извор са разорени до краен предел, та Портата да им опрости данъците на новата хазна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 450. — Нека протогерите разгласят из целия град, че опростих даждието на комина. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 179. — Аз вече рекох: боляринът да ни опрости оброка за тая година. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 310. Северните краища [Симеон] опрости от военни задължения, защото те бяха силно пострадали от нашествието на угрите. А. Гуляшки, ЗВ, 443.

2. Прощавам изцяло на някого провинение или престъпление; оправдавам. — Аз ги опростих, аз ги оставих свободни, ненаказани. Значи те ме победиха, значи все пак ме победиха! Й. Вълчев, СКН, 208. Заповяда на еничарите да ги [българите] изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измолил от пашата да ги опрости, ако се потурчат. А. Дончев, ВР, 78. Два дни и две нощи чувах как биеха брата ми под трема, пък аз плачех и се молех. Една дума да кажех пред майка ти, да кажех, че ми е брат, невям щяха да го пуснат и опростят. Ст. Загорчинов, ДП, 170. Лицето на Теодосия радостно светна. — За Игрила каза, та ме подсети. Царят съвсем го опрости. Като дар сам лък ще му изпрати: нов, със седеф украсен. Добър и милозлив е царят! Ст. Загорчинов, ДП, 282. След като царят ги опрости, близнаците се записаха първи в Радомировата стотна. А. Дончев, СВС, 565. // Освобождавам затворник предсрочно, като отменям изтърпяването на остатъка от поставената присъда; амнистирам. Най-напред заклаха Дима. Хаджидрагановият син му заби камата в гърба, тъй беше. Сетне той излежа седем години в тюрмата и го опростиха. А. Каралийчев, СР, 38. Мама.. пребледня и цяла се забърка: — Ама как... Ама чакай... Ама те какво!... Че нали уж те опростиха, от затвора те пуснаха, пък... Д. Бозаков, ДС, 120. // Индив. Оправдавам някого като му прощавам за неуместната или нетактична постъпка; извинявам. Аз Ви моля да ме опростите дето сега и писменно се обръщам към Вас с молба да ме подкрепите в тоя съдбоносен за мене момент с мощното си слово и висок авторитет, та да се тури край вече на скръбното ми и тягостно положение. Ив. Вазов, НП, 189. — Бабо Павлевице, не грижи се, момчето ти ще го опростим, глупаво е... Ив. Вазов, Съч. VII, 95.

3. Църк. Прощавам изцяло, извинявам всички грехове, прегрешения на някого. Когато слизаше в селото да опрости някой болник преди издъхване, той му занасяше от манастирската вода и го уверяваше, че душата му ще иде на оня свят чиста, изплакната от греховете. Ст. Даскалов, ВМ, 19. Оттогава дядо Иван Пурекът не се опитваше да вкара никого в грях, пък Желчо овчарят продължаваше да си мисли, че Господ може да му опрости всичките други кражби. Ил. Волен, РК, 75. Тя [калугерката] се прекръсти. — Вижда се Бог не е опростил още моя грях. Ст. Загорчинов, ДП, 163. Господи, успокой душите / на загиналите във вълните.. / Страдали приживе, опрости им, / ако хулили са твойто име. Н. Ракитин, Стр, 23. опрощавам се, опростя се страд. и взаим. Тя [Харитина] e виновна за Данчовата смърт.. ще отиде на гроба му

да се помоли, дано ѝ олекне. Дано ѝ се опрости греха! А. Каменова, ХГ, 138. Зехме така също и по-добрите пушки от тие момчета, които щяха да вървят за Стара Загора и като ся опростихме един други, секи тръгна за определеното си място. З. Стоянов, ЗБВ I, 196.

Списък на думите по буква