ОПРОЩА̀ВАНЕ

ОПРОЩА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опрощавам и от опрощавам се. През нощта на Заговезни, когато хората след обичайните роднински гощавки и опрощавания бяха заспали, се чу тревожен камбанен звън. Ст. Даскалов, СЛ, 44. Брадлов ще лежи поне две недели в затвора доде се изпълнят разни формалности по опрощаването и пускането му. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 177. Тогава аз се опитах да го смиля, очертах му положението ни, мамина хал, нейните опрощавания и му открих обещанието, що бе искала от мене. Ч, 1875, бр. 2, 91.

Списък на думите по буква