ОПРУ̀ЖВАМ

ОПРУ̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; опру̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. За човек или животно — опъвам, изпъвам, изопвам тялото си или част от тялото си, обикн. крак, ръка; изпружвам, обтягам, протягам, изтягам. И без това имаше нещо смешно в разпуснатия му вид, което винаги развеселяваше Белчев.., но сега, като го гледаше как се пули в тия вехти книги, вмирисани на тамян и мухъл, .. как са кланя, като опружва краката назад и мърмори нещо, той едва се сдържа да не се засмее. Ст. Даскалов, ВМ, 8. Радуил вдигна ръка, свита в лакътя,

и бавно я опружи назад като крило, готово да загребе въздух и да се понесе напред. М. Смилова, ДСВ, 287. Гончията Банчо настръхна, стисна юздите и опружи крака напред, готов да ги удари всеки миг в гърдите на коня. Й. Вълчев, СКН, 226. — Няма мир и радост в сърцата им, сине. Ястреб е опружил криле над царския град, впил стръвен глед в сърцата на людете, вие се и дебне къде да забие нокти и клюн. М. Смилова, ДСВ, 176. Легнала Гена, заспала, / сложила глава в трендафил, / опружила крака в каланфир. Нар. пес., СбВСтТ, 562. опружвам се, опружа се страд.

ОПРУ̀ЖВАМ СЕ несв.; опру̀жа се св., непрех. Остар. Книж. За човек или животно — опъвам тялото си, обикн. като лягам; изпружвам се, изопвам се, изтягам се, изпъвам се. Примигва уморен и Пальо, и току слага глава на торбичката. Уж на торбичката, пък скоро му се сторва, че е на меки кадифенца. Опружва се — влакът.. го понася: — так-так-так, так-так-так... Ст. Даскалов, ПЯ, 72. За пръв път от два-три дни се наядоха и се изтегнаха на напечения плочник. Гушките им [на петлетата] се издуха като топки, навярно им тежаха, .. затова се опружиха така. Ст. Даскалов, ЕС, 210. // За част от човешкото тяло, обикн. крайник — изпъвам се, изопвам се, опъвам се, изпружвам се. Той [дядо Станко] се наваля на сенчица и болният му крак току се опружва. Ст. Даскалов, ПЯ, 40.

Опружвам / опружа нозе. Диал. Пренебр. Умирам. — Както беше ни подхванало, и добитъкът, и ние щяхме да опружим нозе от глад. Ако е пек неделя-две, ще има с какво да се залъжат животните по полето, а ние ще изтраем. М. Смилова, ДСВ, 170.

Списък на думите по буква